Автор: Ивайло Здравков
Актуално към 3 ноември 2026 г.
Резюме
Към 3 ноември 2026 г. няма политическо споразумение за Многогодишната финансова рамка (МФР) 2028–2034: последната преговорна кутия (10 октомври) свива предложението на Европейската комисия (ЕК) от 1 763 на 1 620 млрд. евро (цени 2025 г.), а решаващите срещи са на 26–27 ноември и 17–18 декември. За петте ключови направления в България промяната е структурна. Стратегическият план по Общата селскостопанска политика (ОСП) за развитие на селските райони, Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (ПКИП), Програма „Развитие на регионите“ (ПРР), Програма „Околна среда“ (ПОС) и Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури (ПМДРА) днес разполагат с около 5,7 млрд. евро средства от Европейския съюз (ЕС) без ПКИП (развитие на селските райони 1,41; ПРР 2,72; ПОС 1,5; ПМДРА 0,085). Те престават да бъдат отделни програми и стават мерки в един Национален и регионален партньорски план (НРПП) от 22,3 млрд. евро (предложение на ЕК, текущи цени, вкл. всички фондове в плана). Защитени с минимум остават само доходното подпомагане и инвестициите в земеделските стопанства, по-слабо развитите региони, рибарството и 10% за селските райони; конкурентоспособността и околната среда зависят от националното разпределение. България преговаря в групата „Приятели на кохезията“ и иска запазване на средствата за кохезия и земеделие, обем поне колкото кипърската преговорна кутия и премахване на отстъпките.
1. Цел, обхват и метод
Анализът сравнява действащите в България програми за 2021–2027 г. с предложената от Европейската комисия архитектура за 2028–2034 г. и състоянието на преговорите към 3 ноември 2026 г.
- Обхват: пет направления — развитие на селските райони (инвестиционни мерки), конкурентоспособност и иновации в предприятията, регионално развитие, околна среда, морско дело и рибарство.
- Сравнение: за всяко направление — инструмент, бюджет от Европейския съюз (ЕС), основни мерки, гарантирани минимуми и последици за България.
- Източници: официални сайтове на Европейската комисия (ЕК), Съвета на ЕС, Европейския съвет и Европейския парламент (ЕП); национални правителствени източници само за позицията на България, където ЕС не публикува такава.
- Ограничения: за 2028–2034 г. няма бюджети по програми, а само общ пакет за България; всички суми са предложения и могат да се променят до окончателното споразумение.
Използвани съкращения
| Съкращение | Пълно наименование |
|---|---|
| ВОМР | Водено от общностите местно развитие (подход LEADER) |
| ЕЗФРСР | Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони |
| ЕК | Европейска комисия |
| ЕП | Европейски парламент |
| ЕПИС | Изследователска служба на Европейския парламент (EPRS) |
| ЕС | Европейски съюз |
| ЕФК | Европейски фонд за конкурентоспособност |
| ЕФМДРА | Европейски фонд за морско дело, рибарство и аквакултури |
| ЕФРР | Европейски фонд за регионално развитие |
| КФ | Кохезионен фонд |
| МЗХ | Министерство на земеделието и храните |
| МИР | Министерство на иновациите и растежа |
| МОСВ | Министерство на околната среда и водите |
| МРРБ | Министерство на регионалното развитие и благоустройството |
| МСЕ | Механизъм за свързване на Европа |
| МСП | Малки и средни предприятия |
| МФР | Многогодишна финансова рамка |
| НРПП | Национален и регионален партньорски план |
| ОПОР | Обща политика в областта на рибарството |
| ОСП | Обща селскостопанска политика |
| ПКИП | Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ |
| ПМДРА | Програма за морско дело, рибарство и аквакултури |
| ПОС | Програма „Околна среда“ |
| ПРР | Програма „Развитие на регионите“ |
| ФСП | Фонд за справедлив преход |
| LIFE | Програма на ЕС за околната среда и действията по климата |
| InvestEU | Програма на ЕС за инвестиции чрез гаранции и финансови инструменти |
2. Сравнителен анализ по направления
В периода 2021–2027 всяко от петте направления има собствена програма, бюджет и управляващ орган; в предложението за 2028–2034 г. четирите от тях (без централизираните части) стават глави или мерки в един Национален и регионален партньорски план (НРПП) за България с общ пакет 22,3 млрд. евро. Отделни бюджети по програми за 2028–2034 г. не съществуват — разпределението ще реши правителството при изготвянето на НРПП, в рамките на задължителните минимуми.
| Направление | 2021–2027: програма и средства от Европейския съюз (ЕС) за България | 2028–2034: къде отива (предложение на Европейската комисия (ЕК)) | Гарантиран минимум в новата рамка | Искане на „Приятели на кохезията“ / България |
|---|---|---|---|---|
| Развитие на селските райони — инвестиционни мерки | Стратегически план по Общата селскостопанска политика (ОСП) 2023–2027, Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР): 1,41 млрд. евро от ЕС (3,48 млрд. с национално съфинансиране) | Глава „ОСП“ в Националния и регионален партньорски план (НРПП) + отделен регламент за ОСП | Инвестициите в стопанствата и младите фермери влизат в заделените ≈300 млрд. евро за ЕС; ≥10% от незаделената част на НРПП за селските райони | Без реално намаление на ОСП; запазване и на правилата за финансиране |
| Конкурентоспособност и иновации в предприятията | Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (ПКИП), Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР); ≈3 млрд. лв. общ бюджет; >10 000 подпомогнати малки и средни предприятия (МСП) | Мерки в НРПП (общото разпределение) + Европейски фонд за конкурентоспособност (ЕФК) | Няма отделен минимум | Кохезията да не се превръща в системен инструмент за кризи; запазване на правилата за финансиране |
| Регионално развитие | Програма „Развитие на регионите“ (ПРР): 1,52 млрд. евро ЕФРР + 1,20 млрд. евро от Фонда за справедлив преход (ФСП) (общо публично 3,32 млрд.) | Регионални/териториални глави в НРПП; ЕФРР продължава като фонд в плана | Минимум за по-слабо развитите региони (≈218 млрд. евро за ЕС) | Запазване на кохезията; по-малък кризисен резерв; доброволно препрограмиране |
| Околна среда | Програма „Околна среда“ (ПОС): 1,5 млрд. евро от ЕФРР и Кохезионния фонд (КФ) (1,8 млрд. общо) | Мерки в НРПП; програмата LIFE → ЕФК; енергийни мрежи → Механизъм за свързване на Европа (МСЕ) | Няма отделен минимум; климатични цели на ниво бюджет | Запазване на кохезионния пакет, от който идва финансирането |
| Морско дело, рибарство и аквакултури | Програма за морско дело, рибарство и аквакултури (ПМДРА), Европейски фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДРА): 85 млн. евро от ЕС (121 млн. общо) | Мерки в НРПП + Инструмент на ЕС; нов регламент за подкрепа на Общата политика в областта на рибарството (ОПОР) | Заделена минимална сума за рибарство в НРПП | ОПОР — сред политиките с реално намаление; без допълнителни съкращения |
Източници за 2021–2027: ОСП (ЕК, „At a glance“); ПРР (Inforegio); ПОС (Inforegio); ПМДРА (ГД „Морско дело“); МСП (ЕК, SWD(2023)134). Бюджетът на ПКИП (≈3 млрд. лв.) е по данни на МИР, цитирани от БТПП — официална стойност от сайт на ЕС не беше намерена. Периодите не са напълно сравними: ОСП е за 2023–2027 г., кохезионните програми — за 2021–2027 г.
2.1. Развитие на селските райони — инвестиционни мерки
Инвестиционната подкрепа за стопанствата и младите фермери остава защитена в новата рамка, но LEADER / водено от общностите местно развитие (ВОМР) и мерките за инфраструктура и услуги в селата губят собствения си заделен бюджет и ще се конкурират с другите приоритети в Националния и регионален партньорски план (НРПП).
| Елемент | 2023–2027 (Стратегически план по Общата селскостопанска политика (ОСП), средства от Европейския съюз (ЕС)) | 2028–2034 (предложение) |
|---|---|---|
| Развитие на селските райони общо | 1,41 млрд. евро от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (3,48 млрд. с национално съфинансиране) | Няма отделен фонд; мерките са в регламента за ОСП и в НРПП |
| Инвестиции в земеделски стопанства | Част от ЕЗФРСР; напояване, модернизация, хуманно отношение (20 млн. евро) | Влизат в заделения минимум за ОСП (≈300 млрд. евро за ЕС) заедно с доходното подпомагане |
| Млади земеделски стопани | 127,6 млн. евро; >5 200 млади фермери | Също в заделения минимум; „стартов пакет“ и по-висок интензитет на помощта |
| LEADER / ВОМР | 113,9 млн. евро заделени; ≈285 млн. евро общо за селските райони чрез LEADER | Остава задължителен, но без заделена сума; може да се финансира от 10%-ната селска цел |
| Услуги, инфраструктура, неземеделски бизнес | 650 инфраструктурни инвестиции; >40 млн. евро за услуги и занаяти | Минимум 10% от незаделената част на НРПП за селските райони (≈48,7 млрд. евро за ЕС) |
| Агроекология и климат | 547,1 млн. евро в развитие на селските райони | Част от ОСП-главата на НРПП |
Източници: ЕК — „At a glance: Bulgaria’s CAP Strategic Plan“; ЕК — ОСП след 2027 г.; Мрежа за ОСП на ЕС — селските райони в бюджета; Мрежа за ОСП на ЕС — LEADER/ВОМР; ЕК — прессъобщение за МФР.
Какво значи за България. Сумата за доходно подпомагане и инвестиции е минимум — България може да я увеличи от общото разпределение (19,5 млрд. евро), но само за сметка на кохезионните мерки. Съветът на ЕС прие позиция по ОСП на 26 октомври 2026 г.; окончателните суми зависят от споразумението за Многогодишната финансова рамка (МФР).
2.2. Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (ПКИП)
Подкрепата за българските малки и средни предприятия (МСП) ще идва от два източника: национални мерки в Националния и регионален партньорски план (НРПП) без гарантиран минимум и Европейския фонд за конкурентоспособност (ЕФК), който разпределя средства на конкурентен принцип в целия Европейски съюз (ЕС).
| Елемент | 2021–2027 | 2028–2034 (предложение) |
|---|---|---|
| Инструмент | ПКИП, Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР), управлява се от Министерството на иновациите и растежа (МИР) | Мерки в НРПП (ЕФРР в рамките на плана) + ЕФК (пряко управление от Европейската комисия (ЕК)) |
| Бюджет | ≈3 млрд. лв. общо (по данни на МИР) | Няма отделна сума; зависи от разпределението на 19,5 млрд. евро в НРПП |
| Цели | >10 000 МСП с подкрепа за иновации, технологии, дигитализация, износ; повече финансови инструменти | Национални мерки по избор на България; ЕФК — чиста технология, цифров преход, здраве/биотехнологии, отбрана и космос |
| Финансови инструменти | Фонд на фондовете, заеми и гаранции чрез ПКИП | Програмата InvestEU става част от ЕФК; в НРПП — и заеми („Catalyst Europe“) |
| Достъп | Национални процедури | ЕФК: един портал и едни правила за цял ЕС |
Източници: ЕК, SWD(2023)134; ЕПИС — ЕФК; ЕПИС — НРПП.
Какво значи за България. Ирландската преговорна кутия съкращава ЕФК в сравнение с предложението на ЕК, но запазва пакета над 400 млрд. евро; при конкурентен подбор по-слабите иновационни системи рискуват малък дял. Затова размерът на мерките за предприятия в НРПП ще бъде решаващ за българските МСП.
2.3. Програма „Развитие на регионите“ (ПРР)
Регионалното развитие запазва Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и гаранция за по-слабо развитите региони, които в България обхващат всички райони без Югозападния; интегрираният териториален подход на Програма „Развитие на регионите“ (ПРР) съвпада с посоката на новата рамка.
| Елемент | 2021–2027 | 2028–2034 (предложение) |
|---|---|---|
| Инструмент | ПРР, управлява се от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) | Регионални/териториални глави в Националния и регионален партньорски план (НРПП); ЕФРР като фонд в плана |
| Бюджет от Европейския съюз (ЕС) | 1,52 млрд. евро ЕФРР + 1,20 млрд. евро от Фонда за справедлив преход (ФСП) = 2,72 млрд. евро (3,32 млрд. общо публично) | Няма отделна сума; минимум за по-слабо развитите региони на ниво ЕС (≈218 млрд. евро) и гаранция, че получават поне колкото сега |
| Подход | Интегрирано градско развитие за 10-те най-големи общини; интегрирани териториални инвестиции за останалите; >83% за по-слабо развитите региони | Интегрираните териториални инвестиции и водено от общностите местно развитие (ВОМР) остават; Съветът на ЕС и Европейският парламент (ЕП) искат регионални глави и участие на местните власти |
| Справедлив преход | ФСП в Стара Загора, Кюстендил и Перник чрез ПРР | Няма отделен ФСП; преходът се финансира от НРПП |
| Управление | Програма с мониторингов комитет; последно изменение одобрено на 20.08.2026 г. | Плащания срещу постигнати цели и реформи |
Източници: Inforegio — ПРР; ЕК, SWD(2023)134; ЕК — прессъобщение за МФР; Съвет — компромисен текст за НРПП.
Какво значи за България. Почти цялата страна попада в категорията по-слабо развити региони, така че минимумът е важна защита; рискът е в изискването за изпълнение на реформи срещу плащания и в липсата на отделен ФСП.
2.4. Програма „Околна среда“ (ПОС)
Екологичните инвестиции на България (води, отпадъци, биоразнообразие, риск от бедствия) ще трябва да се финансират основно от общото разпределение на Националния и регионален партньорски план (НРПП), тъй като за тях няма отделен заделен минимум; програмата LIFE отива в Европейския фонд за конкурентоспособност (ЕФК), а трансграничните енергийни мрежи — в Механизма за свързване на Европа (МСЕ).
| Елемент | 2021–2027 | 2028–2034 (предложение) |
|---|---|---|
| Инструмент | ПОС, Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) + Кохезионен фонд (КФ), управлява се от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) | Мерки в НРПП (ЕФРР/КФ в плана) |
| Бюджет от Европейския съюз (ЕС) | 1,5 млрд. евро (1,8 млрд. общо) | Няма отделна сума; „По-зелена Европа“ в България сега е 2,1 млрд. евро по всички програми |
| Води и отпадъчни води | >1,7 млн. души с по-добро водоснабдяване; 340 000 с пречистване | В НРПП; изпълнение на директивите остава условие |
| Риск от бедствия | >186 млн. евро (наводнения, пожари; напр. 87 млн. евро за противопожарна техника) | В НРПП (готовност за кризи) + засилен Механизъм за гражданска защита на ЕС |
| Природа и климат (LIFE) | LIFE — отделна централизирана програма | LIFE се влива в ЕФК |
| Енергийни мрежи | МСЕ-Енергия | МСЕ-Енергия ≈29,9 млрд. евро за ЕС (5 пъти повече) |
Източници: Inforegio — ПОС; Inforegio — риск от бедствия; ЕК, SWD(2023)134; ЕПИС — ЕФК; OEIL — МСЕ.
Какво значи за България. Големите екологични проекти (водоснабдяване и канализация, отпадъци) ще се конкурират в НРПП с регионални, социални и бизнес мерки. Без отделна програма нараства значението на националното приоритизиране и на административния капацитет на МОСВ.
2.5. Програма за морско дело, рибарство и аквакултури (ПМДРА)
Европейският фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДРА) изчезва като отделен фонд: подкрепата за рибарството и аквакултурите ще идва от заделена минимална сума в Националния и регионален партньорски план (НРПП) и от Инструмента на Европейския съюз (ЕС), а Съветът на ЕС вече одобри позиция, която разрешава финансиране на модернизация на флота.
| Елемент | 2021–2027 | 2028–2034 (предложение) |
|---|---|---|
| Инструмент | ПМДРА (ЕФМДРА), управлява се от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) | Мерки в НРПП + Инструмент на ЕС; нов регламент за подкрепа на Общата политика в областта на рибарството (ОПОР), морската политика и аквакултурите |
| Бюджет | 85 млн. евро от ЕС (121 млн. общо) | Заделен минимум за рибарство в НРПП; размерът ще се реши в общото споразумение за Многогодишната финансова рамка (МФР) |
| Разпределение | 32% устойчив риболов; 40,8% аквакултури, преработка и пазари; 20% синя икономика (водено от общностите местно развитие (ВОМР)); 1,2% управление на океаните | По избор на България в рамките на плана |
| Флот | Ограничени инвестиции, временно/окончателно преустановяване | Позиция на Съвета (29.09.2026): подкрепа за модернизация на съществуващи и нови кораби, ако новият капацитет се компенсира с изведен |
| Черно море | Данни, морско наблюдение, морско пространствено планиране | Продължава; нови рискове за корабоплаването в изключителната икономическа зона |
Източници: ГД „Морско дело и рибарство“ — ПМДРА; Съвет — страница за МФР (позиция по рибарството, 29.09.2026); Съвет — бележка на държави за аквакултурите; ЕПИС — Европейски съвет октомври 2026.
Какво значи за България. Сумата за рибарство е малка в абсолютни стойности, но секторът е уязвим: няколко държави предупредиха в Съвета, че заделеният минимум не покрива задължителните мерки (контрол, събиране на данни). „Приятелите на кохезията“ посочват ОПОР сред политиките с реално намаление.
3. Искания на „Приятели на кохезията“ и позиция на България
България подписа и трите общи документа на групата (26 май, 2 октомври и 15 октомври 2026 г.); официална отделна национална позиция по отделните програми не е публикувана. Исканията засягат пряко и петте направления.
| Искане | Документ | Засегнати направления |
|---|---|---|
| Кохезията, Общата селскостопанска политика (ОСП) и Общата политика в областта на рибарството (ОПОР) са единствените политики с реално намаление в предложението на Европейската комисия (ЕК) — без допълнителни съкращения | Декларация 26.05; писмо 02.10 | Всички пет |
| Общият обем на Многогодишната финансова рамка (МФР) да остане поне колкото в кипърската преговорна кутия (1 730 млрд. евро) | Писмо 02.10 | Всички пет (обемът на Националния и регионален партньорски план (НРПП)) |
| Запазване на финансирането за кохезия и ОСП както по ресурси, така и по правила за финансиране | Обща позиция 15.10 | Селски райони, Програма „Развитие на регионите“ (ПРР), Програма „Околна среда“ (ПОС), Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (ПКИП) |
| Кохезията да не се превръща в системен инструмент за кризи; 10%-ният кризисен резерв да се намали; препрограмирането да е доброволно | Декларация 26.05 | ПРР, ПОС, ПКИП |
| Нови собствени ресурси — справедливи, прости, нерегресивни; по-постепенно изплащане на NextGenerationEU (инструмента за възстановяване на ЕС); ограничен целеви общ дълг | Писмо 02.10 | Косвено — обемът на бюджета |
| Без отстъпки (рабати) за нетните платци | Писмо 02.10; позиция 15.10 | Косвено — вноската на България |
| Позиция на правителството: недопускане на нови съкращения за кохезията; НРПП като възможност за единна стратегическа рамка | Изявления на вицепремиера Пеканов и на министъра на регионалното развитие | ПРР и всички кохезионни направления |
Източници: декларация 26.05.2026; писмо 02.10.2026; ЕПИС — позиция от 15.10.2026; МРРБ. Изявлението на вицепремиера Пеканов (02.07.2026) е по БТА — национален източник.
4. Изводи
- Промяната е преди всичко структурна. Пет самостоятелни програми с отделни управляващи органи стават глави или мерки в един Национален и регионален партньорски план (НРПП). Решенията за разпределението се местят от ниво „програма“ на ниво „национален план“.
- Защитата е неравномерна. Гарантирани минимуми имат доходното подпомагане и инвестициите в земеделските стопанства, по-слабо развитите региони, рибарството и 10% за селските райони. Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (ПКИП) и Програма „Околна среда“ (ПОС) нямат собствен минимум и са най-изложени на конкуренция за средства в плана.
- Непосредственият финансов риск е по-малък от структурния. Ирландската преговорна кутия намалява общия бюджет с 8%, но запазва пакетите за кохезия, Обща селскостопанска политика (ОСП) и рибарство; по-големите съкращения са в Европейския фонд за конкурентоспособност (ЕФК) и другите централизирани програми.
- Моделът „плащане срещу резултати“ е основен риск за изпълнението. Средствата ще зависят от постигнати цели и реформи, което изисква по-силен административен капацитет от сегашния.
- Позицията на България е обща, а не секторна. Страната подкрепя исканията на „Приятели на кохезията“, но няма публикувана национална позиция за разпределението между петте направления.
5. Заключение
За България защитата на тезата на „Приятели на кохезията“ не е въпрос на солидарност с група държави, а на пряк национален интерес. Петте анализирани направления днес носят около 5,7 млрд. евро средства от Европейския съюз (ЕС) без Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (ПКИП). В новата рамка те зависят изцяло от размера на един национален пакет и от правилата, по които той ще се изразходва.
Три обстоятелства правят позицията на групата особено важна за страната:
- Почти цялата територия на България е в категорията по-слабо развити региони. Минимумът за тези региони и запазването на кохезионния пакет са основната гаранция, че средствата за регионално развитие, околна среда и предприятия няма да намалеят.
- Две от петте направления нямат собствен минимум. ПКИП и Програма „Околна среда“ (ПОС) ще се финансират от общото разпределение на Националния и регионален партньорски план (НРПП). Всяко съкращение на общия обем или увеличение на кризисния резерв ще се отрази първо на тях.
- Кохезията, Общата селскостопанска политика (ОСП) и рибарството вече са с реално намаление в предложението на Европейската комисия (ЕК). Допълнителните съкращения, които искат нетните платци, биха засегнали именно селските райони и рибарството, където България има най-малко алтернативни източници.
Затова до решаващите срещи на Европейския съвет на 26–27 ноември и 17–18 декември 2026 г. България трябва да положи всички усилия да запази единството на групата и да отстоява нейните искания. Те са: общ обем не по-малък от кипърската кутия, без допълнителни съкращения за кохезия, Обща селскостопанска политика (ОСП) и рибарство, запазване на правилата за финансиране, по-малък кризисен резерв, доброволно препрограмиране и премахване на отстъпките. Позицията ще бъде по-силна, ако България я подкрепи с ясни национални приоритети за петте направления. Така в преговорите страната ще защитава не само общ принцип, а конкретните средства за българските региони, предприятия, земеделски стопани и рибари.
За повече информация може да се свържете с екипа на ЕНПРОМ!
