Публикуваме със съкращения статията на Алън Матюс, професор по Европейска земеделска политика в колежа Тринити, Дъблин.

Изготвянето на ново законодателство за Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. ще бъде съпроводено с редица трудности, свързани с правната рамка и времето. Вземането на решения на ниво Европейски съюз е бавен процес! Въпреки че за някои това е повод за критика, този процес също така гарантира, че всички в ЕС разполагат с време да анализират предложенията на Комисията и да обявят позициите си.

Един нагледен пример е т. нар. регламент „Омнибус“, който цели да опрости финансовите процедури за плащанията към различните сектори на ЕС, в т.ч. и ОСП. Европейската комисия (ЕК) обяви предложението си през септември 2016, очаквайки то да бъде одобрено през следващите дванайсет месеца и промените да влязат в действие през финансовата 2018 година. Съветът на ЕС и Европейският парламент (ЕП) изразиха позициите си и дискусиите им с ЕК вече текат, като трябва да продължат до 2 октомври. Дори да успеят да постигнат консенсус навреме, Съветът и ЕП пак ще трябва да следват стандартните си процедури, за да одобрят законопроекта на първо четене. Това означава, че в най-добрия случай ще трябват най-малко 13 месеца за приемането на едно толкова непротиворечиво предложение.

Регламентът „Омнибус“ не цели да променя съдържанието на общоевропейските политики, а само правилата за разпределяне на европейските средства. Въпреки това трябват най-малко 13 месеца за постигане на някакво съгласие – спомнете си как по време на предишната реформа на ОСП трябваха две години (от 2011 до 2013 г.) от първите предложения на Комисията, за да се стигне до финалното им одобрение.

График за преразгледането на регламентите за ОСП

Какво означа този процес за земеделската политика на ЕС след 2020 г.? В унисон с инициативата на Комисията за модернизиране и опростяване ОСП, земеделският комисар Фил Хоган обяви, че възнамерява да публикува Съобщение към края на настоящата година, в което да предложи за разглеждане различни варианти за действие. В зависимост от обществената реакция, Комисията ще реши дали и кога да направи законодателни предложения, но това не може да да стане по-рано от пролетта на 2018 година. След това ще остане малко повече от година до юни 2019 г., когато ще се проведат следващите избори за Европейски парламент.

Повече от ясно е, че каквото и предложение за промяна на ОСП да бъде направено през март 2018 г., то няма да бъде одобрено от ЕП и Съвета преди края на мандата на настоящия Европарламент. На пръв поглед това не изглежда като непреодолимо предизвикателство – според правилата на Парламента всички проведени преди изборите гласувания от институцията продължават да се зачитат. Това означава, че след изборите новият Парламент ще може да започне работата си оттам, откъдето предишният е приключил и да продължи със следващата стъпка от процедурата на вземане на решения.

Ако обаче не се стигне до гласуване на законопроекта преди провеждане на изборите, правилникът на Парламента постановява, че свършената дотогава работа отпада. Все пак в началото на мандата си новият Европарламент може да вземе решение за нейното продължаване, но изглежда малко вероятно КОМАГРИ (Комисията по земеделие на ЕП) да постигне значителен напредък преди разпускането на настоящия ЕП.

Каквото и да бъде предложението на Комисията за реформа на ОСП след 2020 г., то неминуемо ще бъде повлияно от дебата за следващия общ бюджет на ЕС (Многогодишната финансова рамка – МФР). Предложение за бюджета трябва да има до края на настоящата година, но заради неяснотите около Брекзит може да се очаква забавяне от около половин година. Опитът до момента показва, че след това на Европейския съвет ще трябват най-малко 18 месеца, за да одобри новата МФР.

В обобщение – не може да се очаква извършването на значима реформа на ОСП по време на мандата на настоящия Европарламент. Най-доброто, на което Европейската комисия може да се надява, е в следващите 12 месеца да се стигне до малки промени и то само по една или две от ключовите теми, свързани с ОСП. Но при настоящата процедура за съвместно вземане на решения от ЕП и Съвета, далеч не е сигурно дали ЕК ще успее да прокара дори „козметичните“ промени преди смяната на Европарламента.

От октомври 2019 ще има нов Европейски парламент, нова Европейска комисия и, кой знае, може би и нов еврокомисар. Проведените дотогава парламентарни избори сред страните-членки могат да променят състава на Съвета, а по план Великобритания би трябвало тогава изобщо да не бъде част от него.  Напълно възможно е новите екипи да искат да оставят собствен отпечатък върху бъдещата ОСП. Може да се очаква новата Комисия да предложи поправки на проектозакона или изцяло нов такъв в началото на 2020 г. При един такъв вариант плановете за преразглеждане на основните регламенти на селскостопанската политика ще се отложат за 2022 или 2023, а въвеждането на промените за 2024 или 2025, т.е. познатата ни ОСП ще остане в сегашния си вид през по-голямата част от следващото десетилетие.

Бюджетния контекст на Многогодишната финансова рамка (МФР)

Парадоксалното в това заключение обаче е, че то не означава, че ОСП ще остане непроменена след 2020. Това е така, защото новата Многогодишна финансова рамка (МФР) ще влезе в сила от 1 януари 2021. Най-вероятно предстои намаляване на бюджета на ОСП както в относителни, така и в абсолютни стойности, което неминуемо ще повлияе върху бъдещата форма на ОСП.

Натискът върху бюджета на ОСП е добре известен. Селскостопанската политика продължава да бъде най-голямото перо в бюджета на ЕС, заемайки около 40% от него. Страните-членки са резервирани относно възможността за увеличаване на общия бюджет, но пред ЕС се изправят редица предизвикателства, свързани с миграцията, сигурността и растежа. Брекзит се очаква допълнително да влоши ситуацията в случай, че остави дупка в европейския бюджет, макар че това зависи от вида на постигнатото „следбрачното споразумение“.

През юни Европейската комисия публикува документ с пет възможни сценария за бъдещето на европейските финанси. Всеки един от тях, освен последния (който предлага засилена евроинтеграция), предвижда намаляване на бюджета на ОСП. Очаква се тя да заема по-малък процент от общия бюджет на ЕС, а в някои случаи се предлага и самият общ бюджет да бъде намален. Не са обсъждани конкретни параметри, но може да се предположи намаление от 30% за бюджета на ОСП през следващата МФР.

Под въпрос е също така дали Комисията ще предложи да се премине към външно сближаване, т.е. изравняване на директните плащания на хектар между държавите-членки. Дори да не бъде орязано финансирането на ОСП, това допълнително ще намали плащанията по Първи стълб към някои от по-старите държави-членки, като ги увеличи за част от по-новите.

Ако предположим, че предстои намаляване на бюджета на ОСП, трябва да се реши как да бъде разпределено то между Първи и Втори стълб. По Първи или по Втори стълб ще трябва да се очаква по-голямата част от орязването на плащанията? Изглежда, че държавите-членки имат различно мнение по този въпрос. Една от причините е предложението недостигът по Стълб I да бъде компенсиран с по-голям процент държавно финансиране, което държавите с по-голям бюджет като Германия биха одобрили, но не и от тези с по-ограничени финанси.

От значение също така е ролята, която двата стълба играят в различните членки на ЕС. За Белгия и Франция плащанията по Стълб I заемат над 80% от субсидиите, отпускани по ОСП, докато за държави като Румъния, Австрия и Словения процентът е под 60% (според доклад на Европейската асоциация на земеделските икономисти от 2017 г., плащанията по Първи стълб към България са почти 70% от плащанията по ОСП към страната – бел. прев.). Съответно може да се очаква държавите с по-големи плащания по Стълб I да предпочетат намаляване на плащанията по Стълб II, докато тези с по-големи плащания по Стълб II – орязване на Стълб I.

Един от начините за решаване на тази дилема е двата стълба да бъдат обединени в общ бюджет. Европейският съвет направи крачка в тази посока, когато създаде възможността държавите членки да прехвърлят средства от единия в другия стълб. Може да се предположи, че тази гъвкавост ще се засили през следващата МФР с цел достигане до споразумение за бюджета на ОСП.

Вашият коментар